На 23 април – Световния ден на книгата и авторското право, светът отдава почит на силата на писаното слово. На онези невидими нишки, които свързват поколения, събуждат въображението и ни отвеждат там, където дори не сме предполагали, че можем да стигнем.
В този ден, посветен на книгите и техните създатели, Вършец избра да разкаже своята история по начин, който не просто се чете, а се преживява.
С жест, едновременно красив и дълбоко символичен, Община Вършец подари на града две нови пейки – но не обикновени, а във формата на отворени книги. Идеята е реализирана със собствени средства от бюджета на общината – инвестиция не просто в градската среда, а в духа на града. Защото те ще бъдат не просто място за отдих, а покана – да спрем, да се вгледаме, да почувстваме.
Едната пейка е посветена на д-р Дамян Иванов – емблематична личност, чието име е вплетено в съдбата на града ни. Разположена до неговия барелеф, открит през 2013 г. при входа на парк „Слънчева градина“, тя носи думите му – топли, искрени и непреходни:
„Вършец за мен е символ на здраве,
защото с животворните си води къпе и лекува телесни недъзи,
а с великолепната си природа възражда преуморената душа,
спомага за възстановяването на хармонията между тялото и душата.“
Това не са просто думи. Това е признание. Любов. Завет.
Другата пейка, също във формата на книга, е посветена на Христо Ботев – поета, революционера, гласа на свободата. Разположена до неговия бюст-паметник, открит в края на ноември миналата година пред НЧ „Христо Ботев-1900“, тя събира в себе си откъси от „Хаджи Димитър“ и „На прощаване“ – стихове, които носят силата на духа и болката на една епоха, но и неугасващата надежда.
Две пейки. Две личности. Два различни свята. И едно общо послание – че думите остават.
Тематичните пейки не са просто част от градската среда. Те са преживяване. Сядаме на тях – и срещу нас оживява историята. От едната страна – тишината на лекуващата природа на парка и мъдростта на човек, създал облика на града ни.. От другата – бурята на свободата и огънят на поезията.
Днес Вършец не просто отбеляза празника на книгата. Той го превърна в жива памет. В място за среща – между минало и настояще, между слово и човек.
Защото понякога е достатъчно да седнем. И да започнем да четем света около себе си.
Евелина ГЕОРГИЕВА
